Новата стратегия на ЕС за гражданското общество: голяма стъпка за защита на демокрацията

Гражданското общество винаги е било стълб на европейската демокрация — от кварталните организации и благотворителните фондации до правозащитните групи, наблюдателните НПО, младежките мрежи и гражданските движения. Но в цяла Европа това пространство се стеснява. Организациите се сблъскват с правен натиск, кампании за очерняне, онлайн тормоз, SLAPP дела, несигурно финансиране и нови административни бариери.

За да отговори на тези предизвикателства, Европейската комисия стартира всеобхватната Стратегия на ЕС за гражданското общество (2025). Тя очертава как ЕС ще укрепва, защитава и финансира гражданското общество през следващите години — както в рамките на Съюза, така и извън него.

1. Ново партньорство: укрепване на диалога с гражданското общество

Стратегията започва с разпознаване на нещо просто, но важно: демокрацията работи по-добре, когато гражданското общество участва пълноценно.

За да бъде това реалност, Комисията ще създаде Платформа за гражданското общество — постоянно пространство, в което организации, работещи в областта на демокрацията, равенството, върховенството на закона и основните права, ще могат редовно да общуват с европейските институции.

Заедно с това ЕС въвежда 10 принципа за качествен, прозрачен и приобщаващ диалог между институциите и гражданските организации. Те наблягат на:

  • партньорство и съвместно създаване на политики,
  • регулярни и предвидими срещи,
  • прозрачност и достъп до информация,
  • включване на местни и маргинализирани групи,
  • достъпност (включително дигитално участие),
  • безопасна среда за всички участници.

Това представлява важна промяна: вместо случайни консултации ЕС цели структурирано и непрекъснато взаимодействие, което да гарантира, че гражданското общество има глас през целия цикъл на политиката — от разработването на законите до наблюдението на тяхното изпълнение.

2. Защита на гражданското пространство: сигурност, права и ранно предупреждение

В цяла Европа много организации съобщават за тревожно увеличение на заплахи, нападения, сплашване, тежки регулации и опити да се ограничат техните права или финансиране. Някои са обект на кампании за дискредитиране или наблюдение; други се сблъскват със SLAPP дела, предназначени да ги накарат да замълчат.

Стратегията на ЕС се занимава пряко с тези предизвикателства. Тя предвижда:

  • подкрепа за националните власти и съдебните системи при прилагането на новите правила срещу SLAPP делата;
  • обучение на съдии, адвокати и държавни служители относно свободата на сдружаване, изразяване и събиране;
  • засилване на наблюдението чрез Годишния доклад за върховенството на закона и индикаторите за гражданско пространство;
  • създаване на Онлайн център за ресурси относно гражданското пространство, който ще предлага инструменти, данни, ресурси за защита и механизми за ранно предупреждение.

ЕС поставя силен акцент и върху защитата на правозащитниците, включително тези, засегнати от транснационално преследване (напр. натиск от чужди правителства). Комисията ще работи с държавите членки за осигуряване на достъп до помощ, правни средства и подкрепа за мобилност.

Целта е ясна: нито една организация не трябва да бъде сплашвана до мълчание, независимо дали работи по въпросите на правата на жените, борбата с корупцията, правата на малцинствата, опазването на околната среда или свободата на медиите.

3. Финансиране: по-устойчиво бъдеще за гражданското общество

Едно от най-силните послания от гражданските организации в Европа е нуждата от стабилно и дългосрочно финансиране. Много разчитат на краткосрочни проекти, което затруднява планирането, привличането на кадри и реакцията в извънредни ситуации.

Стратегията предлага ключови реформи:

Новата програма „AgoraEU“ (2028–2034) — 9 милиарда евро

Тази мащабна програма ще обединява финансирането за:

  • гражданско участие,
  • демокрация и права,
  • култура и творчески сектори,
  • свобода и плурализъм на медиите.

Това е силен сигнал: ЕС счита инвестициите в гражданското общество за съществен елемент от демократичната устойчивост.

По-добър достъп за малки и местни организации

Чрез по-широко използване на инструмента „финансова подкрепа за трети страни“, големи организации ще могат да преразпределят средства към по-малки НПО — по-бързо и с по-малко административни изисквания. Това е особено важно за малки местни инициативи и групи, работещи с уязвими общности.

Сътрудничество с дарители и про боно правни мрежи

Комисията ще свързва гражданските организации с филантропски донори и доброволчески правни екипи — важна подкрепа за организациите, които нямат постоянни юридически и финансови ресурси.

По-силни гаранции и прозрачност

Новите мерки ще гарантират, че европейските средства подкрепят организации, които спазват ценностите и стандартите на ЕС.

Всички тези промени целят да създадат по-здравословна и по-устойчива финансова среда за гражданския сектор.

4. Роля на гражданското общество във външната политика на ЕС

Стратегията гледа и отвъд границите на Съюза. Гражданското общество е ключово за работата на ЕС в областта на правата на човека, демокрацията и развитието.

ЕС ще:

  • засили ангажимента си към граждански организации в страни партньори чрез диалози за правата на човека и програми за сътрудничество;
  • подкрепя правозащитници в чужбина;
  • включва гражданското общество в инициативите Global Gateway, търговските споразумения, хуманитарните програми и наблюдението на избори;
  • подобрява системите за ранно предупреждение за стесняване на гражданското пространство в страните от разширяването.

Този подход отразява вътрешните ангажименти на ЕС: демокрацията е по-силна, когато гражданското общество процъфтява — навсякъде.

Защо тази стратегия е важна

В момент, когато демокрациите по света са изправени пред нарастваща поляризация, дезинформация, външна намеса и натиск върху гражданските свободи, посланието на ЕС е ясно: гражданското общество не е допълнение — то е основа на демокрацията.

Новата стратегия предлага:

  • по-предвидим диалог,
  • конкретни защитни механизми и инструменти за мониторинг,
  • по-лесен достъп до финансиране,
  • значими финансови ангажименти.

Тези мерки показват промяна в начина, по който ЕС гледа на гражданските организации: не като външни наблюдатели, а като ключови партньори в изграждането на устойчиви демокрации.

За НПО, активисти, младежки съвети, наблюдателни групи, обществени организатори и правозащитници стратегията представлява признание и подкрепа. А за гражданите на Европа това е напомняне, че демокрацията е най-силна, когато хората имат пространство, инструменти и свобода да участват.

Тук може да намерите съпътстващата брошура,  която представя ключовите елементи от стратегията накратко.

А на следния линк може да откриете цялата нова Стратегия на ЕС за гражданското общество (на английски).