Две последователни събития в Ямбол акцентираха върху правото на всяко дете да расте в семейна среда, като част от новата инициатива на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) „Приемни семейства с права, деца с бъдеще“. Инициативата цели да укрепи разбирането и приемането на приемната грижа в България и да насърчи ключови ценности на Европейския съюз – достойнство, равенство, участие и солидарност.
Първият ден събра учители, социални работници, медиатори и експерти по култура и образование. Заместник-кметът Стоян Петков откри събитието с думите: „Приемната грижа е кауза, която изисква не само професионализъм, но и сърце.“ Именно това сърце се усещаше във всяка дума, във всеки поглед – защото зад всяка статистика стоят живи деца, чийто живот може да се промени от решението на един човек да отвори дома си.
На втория ден, когато темата беше представена пред обществеността, разговорът стана още по-личен. Марина Куманова, приемен родител от Ямбол, сподели: „Да си приемен родител не е професия. Това е избор да отвориш дома си и сърцето си за дете, което е загубило всичко. Тези деца идват с отворени рани, но и с надежда. Нашата задача е да им покажем, че са обичани и че имат бъдеще“ Радостина Соколова от Бургас добави: „Най-трудно е, когато обществото гледа на нашите деца като на чужди. А истината е проста. Няма чужди деца. Има деца, които искат да имат шанс и възможност да продължат живота си, въпреки трудното начало.
Форумът разкри и някои от най-устойчивите митове за приемната грижа. Често се твърди, че хората стават приемни родители заради финансовата компенсация. Гинка Илиева, дългогодишен приемен родител, опроверга това с търпеливо обяснение: парите покриват само част от разходите на детето. Истинската цена се плаща със сърцето, с търпение, с нощи, изпълнени със страхове и радости едновременно.
Друг мит е, че децата се отнемат от семействата си заради бедност. Илиева поясни: „Няма случаи, в които децата да са изведени от родните семейства само заради бедност, винаги става дума и за лоша грижа, неглижиране, насилие или друга форма на злоупотреба с тези деца“, коментира Гинка Илиева и допълни, че преди да се настани дете в приемно семейство, социалните работници търсят различни роднини и близки, при които детето да остане. Едва, когато те откажат или не е възможно да поемат грижите за детето, тогава то отива в приемно семейство“.
Тревожната статистика напомня колко далече сме от идеала: само 20 приемни семейства функционират в Ямбол, две в Тунджа и 29 в София. „Ако не осигурим достатъчно приемни родители, ще пълним домовете за деца. А това е много по-скъпо – не само като пари, но и като цена, която плащат децата“, предупреждава Александър Миланов от НАПГ.
Виж още: https://radio999bg.com/yambol/obsyzhdat-priemnata-grizha-yambol-20-sa-priemnite-roditeli-oblastta
Думите на приемните родители и експертите не останаха просто разговор – те показаха, че промяната започва с информираността и съпричастността на обществото. И именно това е целта на инициативата – да достигне до повече хора, да сподели опита на приемните семейства и да насърчи общественото разбиране и подкрепа.
Освен Ямболско, инициативата включва още три региона – Търговище, Кърджали и Видин.
Очаква се реализирането ѝ да доведе до по-информирани и уверени учители, социални работници и местни лидери, които ще могат да защитават правата на децата и да подкрепят приемните семейства в своята общност. Ще бъдат проведени обучения и събития с общо над 160 участници, а чрез информационните кампании ще бъдат достигнати повече от 4000 души. Очаква се да се изгради по-приемаща и солидарна среда в четирите региона, в която приемната грижа и децата в нея се третират с уважение, разбиране и подкрепа.
