Младите хора са най-застрашени – 28% от българите на възраст 15–24 години са изложени на висок риск от дезинформация

Първият регионален анализ на медийните навици на гражданите на Варна и Североизточна България вече е факт. Проучването, озаглавено „Извън балона: Как гражданите на Варна избират и вярват на новини“, разкрива критични уязвимости на населението към дезинформация, установявайки, че близо 16.5% от жителите на региона се информират почти изцяло чрез социалните мрежи.

Според анализа младите хора са особено застрашени – 28% от българите на възраст между 15 и 24 години са изложени на висок риск от дезинформация. Докладът подчертава и ролята на образованието като ключов защитен фактор срещу манипулативно съдържание и фалшиви новини.

Докладът, създаден от международен екип експерти, предлага задълбочен поглед върху медийните навици, доверието и уязвимостта към дезинформация сред жителите на България, със специален фокус върху Североизточния регион. Той е разработен в рамките на инициативата „Варна действа: Младежи, медии и институции срещу дезинформацията“ на Сдружение „Моят град“ – Варна, която е една от шестте инициативи, финансирани от допълнителния конкурс по фонд „Заедно“, част от проект „Права и ценности“.

Изводите от анализа помагат да се разберат местните особености, свързани с информираността и достъпа до медии, и да се идентифицират най-застрашените групи от дезинформация. Те ще послужат като основа за втората фаза на инициативата „Варна действа“, която предвижда провеждане на работилници, обучения и обществени дебати с участието на местни власти, журналисти и представители на гражданското общество.

„В контекста на бързо разпространяваща се дезинформация, Варна отговаря с обединение. Младежи, медии и местни институции застават рамо до рамо в борбата за информирано гражданско участие и защитават ценностите на ЕС“, коментират от Сдружение „Моят град“.

Още важни изводи от доклада:

Групи, уязвими към дезинформация

• Североизточна България е най-уязвима: Около 16.5% от жителите на България се информират само в социалните медии и имат ниско доверие в обществените телевизионни канали и радиостанции. Това ги прави значително по-уязвими към дезинформация. За сравненние, делът на тази рискова група в ЕС е значително по-макък –  10.5%.  Североизточна България е с най-висок риск от дезинформация, което показва как локализацията на медийните структури има влияние. Почти 20% от населението там е изложено на висок риск, следвана от Южния централен и Югоизточния регион.

• Младите хора са най-застрашени: Близо 28% от българите на възраст 15–24 години са изложени на висок риск от дезинформация – с близо 10 процентни пункта над средното за ЕС (18%). Това показва, че младите хора у нас разчитат повече на социалните мрежи за досъп до новини и не се доверяват на традиционните медии. Рискът намалява рязко с възрастта и е най-нисък при хората над 55 години (около 5%). В Североизточния регион 31% от младите са уязвими към дезинформация.

• Жените са по-уязвими към дезинформация от мъжете: В България 18% от жените са в групата с висок риск срещу 14% от мъжете. Разликите се запазват във всички региони и са най-големи в Южния централен регион. В Североизточна България 18% от мъжете и 22% от жените са с висок риск.

• Образованието е ключов защитен фактор: Учащите и хората с по-ниско образование са най-уязвими (30% и 21% риск съответно), докато висшистите имат най-нисък риск (13%). Това подчертава до каква степен образованието влияе на това какви медии използваме и как. Разликите по образование са по-силни в България, отколкото в ЕС, където вариациите според образование са минимални. В Североизточния регион рискът сред нискообразованите достига 31% – най-високият в страната. Учащите там са с най-нисък риск сред учащите в България.

Изолация от обществено значима информация

• Най-висока информационна изолация в Североизточния регион: Най-висок риск от информационна изолация се наблюдава в Североизточния регион, където 24% от жителите не следят новини или политически теми. В други региони, като Северния централен и Югозападния, нивата на информационна изолация са близки до европейското средно (20–21%). Проблемът е особено критичен в селските райони на Североизтока, където над 40% не следят новини или политически теми, което сочи за двойна информационна криза – изолация и висок риск от дезинформация.

• Младите са най-изолирани: Младите хора (15–24 г.) са най-уязвими – близо 40% в България са изолирани от обществено значима информация, докато при най-възрастните (55+) делът е едва 11%. Това ясно показва, че младите не са активни в следенето на важни новини. На европейско ниво разликите по възраст са по-малки – 35% сред 15–24-годишните и 14% сред хората над 55 години. Най-висок риск сред младите се наблюдава в Североизточния (54%) и Югоизточния (59%) регион.

Медийна консумация и дигитална среда

• Доминиране на телевизията при нарастващо проникване на дигиталните канали: Близо 45% от българите и 50% от жителите на Североизточния регион посочват телевизията като най-често използван източник на новини – значително над средното за ЕС (36%). Това показва, че телевизията все още играе ключова роля за информираност сред населението. Телевизията достига до над 80% от населението в България и 85% в Североизточния регион. Онлайн новинарските сайтове са вторият най-често използван канал, следвани от социалните мрежи. Социалните мрежи се използват като основен източник на новини от 15% от българите и 12% от жителите на Североизточния регион, като общо се използват от всеки втори, което подчертава растящата им роля в живота ни.

Интересен факт е че в община Варна, регионални вестници се четат само от 1% от гражданиете. Местното и регионално радио имат аудитория, съответстваща на 3% и 1% от местното население. Североизточният регион е районът с най-малък брой местни и регионални медии в страната.

• Хибридно медийно потребление: Най-голямата група потребители комбинира традиционни и онлайн медии – 78% в България и Североизточния регион, което отразява активен и разнообразен подход към информиране. Това показва, че много хора търсят информация от различни източници, за да получат по-пълна картина. Само традиционни или само онлайн медии използват съответно 11–12% и 10–11% от населението. На европейско ниво делът на потребителите със смесено медийно поведение е по-нисък (60%), докато делът на тези, които разчитат само на традиционни източници, е по-висок (25%).

• Социалните медии се използват във всички възрастови групи: Телевизията остава водеща във всички възрастови категории, с най-висок дял сред хората над 55 години (88% за България и Североизточен регион). Това предлага представа как различията във възрастта влияят на начина, по който хората консумират информация. Социалните медии се използват стабилно във всички възрастови групи (54-56% сред 15–24-годишните и 51-54% сред 55+), за разлика от ЕС, където употребата им намалява с възрастта. Онлайн пресата е по-малко популярна сред най-младите в България, особено сред тези в Североизточния регион.

• Социалните мрежи като доминиращ портал за новини: Социалните мрежи са основният канал за онлайн достъп до новини – 51% на национално ниво и 56% в Североизточния регион, което е значително над средното за ЕС (33%). Този модел повишава риска от алгоритмично филтриране и създаване на информационни балони (filter bubbles), което означава, че хората може да получават само информация, която потвърдва съществуващите им предразсъдъци. Директен достъп до новинарски сайтове използват 41% от българите и 36% от жителите на Североизточния регион, а чат приложенията – 21% от населението.

Целият доклад е достъпен от тук.