Приемната грижа в България през очите на приемните родители

През последната година Националната асоциация за приемна грижа реализира мащабна и вдъхновяваща инициатива, която утвърди европейските ценности в приемната грижа у нас. Eдна от основните дейности, част от тази кампания, е разказването на историите на приемни родители от България чрез кратки видеа. Може да видите самите видеа по-долу:

Историята на сем. Стойкови

Всяко дете заслужава да расте в сигурност, обич и подкрепа. 💖 Когато биологичното семейство не може да му осигури това, приемната грижа се превръща в нежна прегръдка 🤗, в топъл дом 🏡 и в шанс за истинско детство. Приемната грижа не е просто помощ – тя е щит, който пази най-крехките сърца. 🛡️💙 Тя защитава правото на всяко дете да бъде обичано, изслушано и разбрано. Тя дава време на биологичното семейство да се възстанови, но най-важното – не позволява на детето да бъде само. Вижте историята на сем. Стойкови.

Posted by Национална асоциация за приемна грижа on Monday, February 17, 2025

Историята на Гинка: от дете в дом до приемен родител Гинка е жена с мек глас и спокоен поглед. От 15 години е приемен родител. Това, което я отличава, е че самата тя е отраснала в дом за деца. Този личен опит не просто я е оформирал, той е определил пътя ѝ. Гинка разказва, че всяко дете, което влиза в дома ѝ, носи със себе си своята история, понякога белязана от насилие, изоставяне или дълбоко объркване. Първите дни често са трудни, сънят е неспокоен, доверието липсва, а страхът се чете в очите. Но с времето нещата се променят, малко по малко се появява усмивка, споделено изречение, желание за прегръдка. Гинка споделя, че едно от най-трудните неща в приемната грижа е моментът на раздяла, особено при осиновяване. „Няма установен ред за това как да се поддържа връзка между приемното семейство и новото семейство. Понякога се къса рязко, без възможност да разбереш как се чувства детето, как се адаптира, дали има нужда от нещо“, казва Гинка. Тя вярва, че и тук трябва да има повече разбиране и сътрудничество, защото понякога едно дете има нужда да чуе познат глас или да се увери, че човекът, който се е грижил за него, не е изчезнал безследно. За Гинка приемната грижа не е просто социална роля. Това е лична мисия. И начин да върне на децата онова, което самата тя не е имала. Тя просто иска децата да имат шанс. И някой да ги посрещне, когато животът ги е разпилял.

Posted by Национална асоциация за приемна грижа on Sunday, May 25, 2025
Историята на Надя

Надя е приемен родител. Първото ѝ дете е нейното коледно чудо – момченцето дошло между Коледа и Нова година и завинаги останало в сърцето ѝ, въпреки, че вече е щастлив при своите мама и татко. Надя не е имала тежко детство и не е отраснала в дом, причината ѝ да стане приемен родител е в това, че иска да подари част от времето и живота си на деца, които си нямат никого. Защото истината е много болезнена – приемната грижа се случва тогава, когато родителите, близките и роднините на малчуганите отказват да се погрижат за тях. И за да не попаднат в дом, децата отиват в дома на приемните си родители. 👉 Научете повече за приемната грижа и нашите дейности на: www.napg.eu 🤝 Инициативата “Правото на европейска приемна грижа като гарант за правата на децата в България" се изпълнява в рамките на проект „Права и ценности" и е финансирана от Европейския съюз и Фондация „Работилница за граждански инициативи" (ФРГИ). 🤝

Posted by Национална асоциация за приемна грижа on Wednesday, February 26, 2025
Историята на Росица Ангелова – осиновителка, приемен родител и истински ангел за бебета, които чакат своето семейство.

Росица Ангелова не просто отваря дома си, а и сърцето си за най-малките, които се нуждаят от любов и топлина. 💕 Вече повече от 10 години тя е майка по душа – осиновителка, приемен родител и истински ангел за бебета, които чакат своето семейство. Всяко дете заслужава да бъде обичано. 🤍 Приемната грижа не просто дава подслон – тя дава шанс за щастливо детство, за първи усмивки, за гушкане преди сън и за ръчички, които се протягат с доверие. Благодарение на хора като Роси, тези съкровища усещат какво е да си обичан, докато чакат своето "завинаги" семейство.

Posted by Национална асоциация за приемна грижа on Friday, March 14, 2025